Крушата не е плод, който предизвиква активна реакция. Тя е тиха, мека, заземяваща. Ето защо си струва да я ядете в момент, когато денят е към своя край, но тялото е все още леко напрегнато.
След вечерна разходка или леко физическо натоварване, крушата може да бъде идеален преходен елемент – между активност и почивка. Не бива да се смесва с други храни. По-добре е да се храните бавно, осъзнато, с чувство на благодарност.
Структурата ѝ е сочна, но не водниста, сладка, но не остра. Подобно плодово действие не е свързано с емоции, а със стабилност.
Круша след разходка е нежен завършек на заниманието
